ТРИ  ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ДЕСТИНАЦИИ КОИТО ТРЯБВА ДА ПОСЕТИТЕ В  ЮЖНА АМЕРИКА

  ЮЖНА АМЕРИКА отдавна вече не звучи далечно, загадъчно и страшно, може би защото на човека в 21 век трудно нещо може да му прозвучи вече така , но едно пътешествие дотам си е приключение , дори въоръжено с всички удобства на съвременния свят . Все пак това е континентът обвит в най – драматично и най – романтично откривателство!
Ето подходяща дестинация за един скучен европейски ноември месец, в очакване на зимата, в очакване на празниците, в очакване на всичко, което знаем. И ,докато чакаме, или, за да не чакаме, решихме да откриваме!

 

1.Рио де Жанейро

Рио ни посрещна със слънце, влага, несигурна прогноза за следобеден дъжд ,широки усмивки навсякъде и чаша  Кайпириня за добре дошли, която стана ежедневен коктейл на повечето от нас по време на целия ни престой.
Самият град  е противоречив като времето си, тук е най-невъобразимата смесица от крайности, взаимно изключващи се факти и обекти съжителстват във феноменална симбиоза. Тук никой не отдава значение на религия, цвят на кожата, пол….всички са на плажа,  тичат по цяла вечер по Копа Кабана или просто се разхождат…
На плажа са и богатите,  и тези, които просто живеят на плажа,  има много полиция, много дребни престъпници, могат да те оберат за минута, но и да ти услужат със всичко , има самба и  футбол. Мизерията във фавелите и лукса на Ипанема  са едно цяло.
Природната красота  също е уникална като всичко тук .
Гледката и от двата хълма на града  го доказва. Погледът няма насищане – заливите са наредени като огърлици, водата блести с накацалите по нея бели лодки , а джунглата е навсякъде в града. Нито едно впечатление не се повтори за тези няколко дни в Рио , неговата разноликост в началото стъписва, а после се превръща в най – естественото нещо на света, точно  като хората тук . Статуята на Христос бди над този толкова пъстър свят от  който станахме част, макар и за малко .

 

 

2.Буенос Айрес

Още преди да кацнем на летището в Буенос Айрес  почувствах  колко е различен този град от всички, които съм виждала до сега.
Сгради, повечето бели и масивни  , следващи прави линии, които се кръстосват по цялата площ на града като бяла рибарска мрежа. Подреденост, избегнала  напълно  тягостното внушение на  урбанизацията.
След първата обиколка на града , всички изтъркани фрази на възхищение , вече изпразнени от съдържание и чувство, поради повтаряемостта си , изведнъж отново се изпълниха със смисъл и  се усетих неволно да споделям  убедено : „Това е най – красивият град на Южна Америка !„
По продължението на целия  9 Юли  – най – широкият булевард в света – голямата гордост на аржентинците, са нацъфтели „ Бутилкови дървета” , само цвят, без листа, Премрежващи погледа лилави облаци от цвят създават незабравима гледка  по дължината на повечето улици на града през ноември ,  градът е потънал в  лилава мараня , а по крайбрежната улица сякаш има сияние над  водата.Тук европейският дух е съхранен, такъв, какъвто е пренесен от Стария континент. Навсякъде стил, умереност, елегантност ,  духовност  и много въздух, въздух и  широта.Аржентинците имат анегдот по повод своя произход – те казват , че предците на перуанците са инките, на мексиканците са ацтеките , а на аржентинците са корабите.
Корабите наистина  са станали основа  на  квартал “Ла Бока”,  през ХIХ век там се заселили италиански емигранти. Голяма част от тях работели на пристанището, откъдето си набавяли и строителен материал за атрактивните къщи.

В “Ла Бока” се намира и стадионът на един от най-известните футболни клубове в Аржентина – “Бока Хуниорс”. В него е започнал кариерата си легендарният Марадона.
Тук се ражда и емблематичния танц на Аржентина – Тангото. Тангото страстно и нежно , чувствено и  драматично  и винаги навяващо малко тъга .

Още в първия ни  късен следобед  обиколихме района на нашия хотел , който се оказа до самата легендарна улица Флорида.
На тази улица  животът е пъстър килим , дори в буквален смисъл, след 5 следобед по цялата дължина в средата на улицата се постилат разноцветни платна едно след друго и следвайки ги,  човек може да се сдобие с всякакви сувенири.
А наоколо  е музика и танци, пъстри магазини, кина, театри, туристи… утре пак сме тук, и вдругиден , всеки ден , докато си тръгнем, поне аз бях сигурна за себе си .
Уморените ни стъпки ни отведоха в един малък , спретнат чилийски ресторант с прекрасно вино и меню с много…. телешко месо , разбира се !
Това беше кръщенето ни в аржентинската кухня.
В букета от  аржентински усещания остана  и денят в имението Санта Сузана със своите гостоприемни домакини – гаучусите , с дружелюбните коне за езда и огромните стекове и
ароматно вино,  и изпитата в кафене  Tortoni  чаша горещо мляко с разтопено парче шоколад, както го е пиела    аржентинската  творческа интелигенция , събирала се тук  от 1858 г. ,  и  разходката с корабче по делтата на река Парана …, а Танго – спектакълът в   Ла Вентана беше  едно  „Довиждане!”  с  музика и танц  , които ни оставиха без дъх .

 

     Ето ни пак на брега , докато изсъхнем , направихме една разходка из Птичия парк .В него  цари  безспирно  оживление , особено в следобедните часове, когато папагалите  бърборят и се карат   и човек  наистина не може да вземе думата ! Но някак си няма и желание, с една сладка умора и кафе в ръка обикалям и слушам  гостоприемните звуци  на континента .
На следващия ден  сме отново в Природния парк Игуасу , но от аржентинска страна  , по голямата част от Водопада се намира от тази страна , но пък по – хубавата гледка е откъм Бразилия, шегуват се бразилците!
Тук е и  Дяволското гърло – най – дълбоката част на водопада … и ние сме тук –  при него. Тътен, грохот  множество дъги и златиста мараня, в която се гмуркаш в края на моста.
Вместо малък и нищожен, тук  сякаш си свободен , независим  и независещ .
Ти си индианеца отпреди стотици години , стоял пред тази гледка, ти си мореплавателя – откривател от времето на Магелан , ти си туриста – пътешественик…сега ,  ти си човека , завинаги част от  тази земя и  тази вода…..На  връщане  по дългия мост , отвел ни до Дяволското гърло , сякаш изминаваме пътя
към и от  … себе си…. Много подходяща свръзка , нали,  път – мост… си казвам наум и се усмихвам!
След това незабравимо общуване разходката продължава с едно усещане , че  нищо  вече не е в състояние да развали вътрешната ми цялост….поне не докато пазя усещането си от прегръдката с  Голямата вода.

 

 

3.Игуасу

Отново към летището, да попътуваме. Този път, за да видим водопада  Игуасу – „Голямата вода” .
Този природен шедовър се намира на границата между Аржентина и Бразилия и преди да бъде видян  влиза в графата „природни забележителности – водопади”.
Да, обаче след срещата с него всеки си тръгва малко или повече различен.
Туристическият поток, а паркът е огромен , но  така организиран, че всеки поне за малко може да остане насаме с това парченце от планетата ни, да го съзерцава, да се слее с него и да остави могъщите води да отнесат всичко натежало , да пречистят омърсеното и  да  възродят пресъхналата от ежедневието душа.
В този момент  изпитвам желанието да се доближа  възможно най –много до тази красота , да я усетя с всичките си сетива  и тогава се  сещам… Макуко Сафарито, ами да!
Дългоочакваното Макуко Сафари, за което се бях подготвила с цял екип ,сега ми се вижда по- желано отвсякога.
Спускаме се с джип до понтона, от който се качваме на моторната лодка  след нетърпеливо преобличане  и  грижливо „опаковане” в дъждобран с качулка.
И………приключението започва… вече сме в реката , скорост,  вода , ври и се пени наоколо , спуска се над нас , ние се гмурваме под нея,опитвайки се да задържим отворени очите си възможно най – много , за да не пропуснем нещо , викове , смях и пак много вода….уви дъждобрана се оказа само за униформа !