Остров Пангкор е малък остров на северозападния бряг на Малайзия. Общата му площ е едва 8.2 кв. км. , а населението му наброява 26 хиляди жители. За сметка на това хиляди туристи го посещават всяка година, за да се насладят на прекрасните му коралови плажове.
Пангкор някога е бил истински рай за рибари, търговци и пирати. Днес е популярен най-вече с плажовете си и ниските цени на петзвездните хотели. Риболовът продължава да бъде едно от основните занимания на местното население, но туризмът е водещият отрасъл, който носи значителни приходи в икономиката на острова.
Какво може човек да прави на един подобен остров, освен да се излежава по цял ден на някой от плажовете с бял пясък-каране на кану, гмуркане с шнорхел в кристално-сините води, преходи в джунглата. Не по-малко привлекателна е възможността да опитате от екзотичните плодове на острова и не по-малко екзточните ястия, приготвени в местните ресторанти. За предпочитане е да избягвате да се озовете в Пангкор по време на училищни и обществени празници, както и през уикендите, ако искате да се радвате на чисти и спокойни плажове.
Ако пък имате желание да се докоснете до живота на местните хора, можете да посетите рибарските селища на източния бряг. В град Лумут и Телук Батик може да се опитат ястия от сепия и аншоа. Друг задължителен град е едноименният Пангкор, който сутрин е доста оживен, когато рибарите носят прясна риба на пазара.
Най- хубавите плажове на острова се намират на Кораловия залив на западния бряг, където водите са изумрудено зелени, а и плажовете не са пренаселени. Друг известен плаж е Pasir Bogak, на който има създадени съоръжения за риболов, плаване с лодка и гмуркане.


Ако желаете да посетите мястото можете да си направите директна резервация www.pangkorlautresort.com

История

Ранните малайзийски народи са били потомците на на австронезийско-говорящи земеделци, които донесли своя език и технолигии в южната частна полуострова преди около 5000 години и се смесили с местните племена. През 2 и 3 век съществували много малайзийски кралства – около 30 според китайски източници. През 15 век се формила Малака Султанат от династията основана от Парамесвара или Султан Искандар Шах, принц от Палембанг. Парамесвара решава да основе своето кралство в Малака след като става свидетел как по време на лов една сърна избутва едно от ловните кучета в реката. Той сметнал проявата на изключителна смелост от страна на сърната за добър знак и именувал кралството Мелака – името на дървото, под което си почивал. По време на своя възход султанатът контролирал териториите обхващащи полуостровната част на Малайзия, южен Тайланд и източното крайбрежие на Суматра. Той съшествувал повече от век и през това време ислямът се разпространил в по-голямата част от малайзийския архипелаг. По това време Малака е бил най големият търговски център Югоизточна Азия. Великобритания основава своята първа колония на малайзийския полуостров през 1786. През 1824 година британците взимат контрол над кралство Малака след подписването на Англо-холандското споразумение разделящо малайзиския архипелаг между Великобритания и Холандия. През 1826 британците основават кралска колония обединяваща техните техните 4 владения – Пенанг, Малака, Сингапур и остров Лабуан. Първоначално колонията се упрвлявала от Източно-индийска компания до 1876, когато контролът бил прехвърлен на Колониалното Министерство в Лондон. Малайзия постига своята независимост през 1957. През 1963та Малая заедно с колониите Сабах, Саравак и Сингапур формират Малайзия. През 90те Малайзия е разтърсена от Азиатската финансова криза както и от политическо недоволство в следствие на свалянето от власт на заместник министъра Дато Сери Анвар Ибрахим. През 2003 най-дълго управлявалия министър-председател Махатхир се оттегля в полза на своя заместник Абдула Ахмад Бадави.

Икономика

Малайзия е център на търговията в югоизточна Азия от векове. Стоки като порцелан и подправки са се търгували активно още преди възхода на Малака и Сингапур. С времето Малайзия става най-големия производител на гума, калай и палмово масло в света. Тези 3 стоки заедно с други суровини определят икономическто развитие на страната с навлизането и в 20 век. Вместо да разчитат на местното население за работна сила, британците водят китайци и индийци да работят в мини и плантации. Част от тях се заселват в Малайзия за постоянно.През 1970 Малайзия започва имитира четирите Азиатски икономически тигри(Тайван, Южна Корея, Хонг Конг и Сингапур)- като започва преход от икономика разчитаща на миньорство и земеделие към такава разчитаща на индустриалното производство. С инвестиции от Япония, тежките индустрии процъфтяват за няколко години. Малайзия постига по 7% ръст на БВП заедно с ниска инфлация през 80те и 90те. Силният икономически бум води до различни проблеми. Недостигът на работна ръка скоро се превърнал във вълна от чуждестранни имигранти, много от които нелегални. Много банки започват рискови и скъпоструващи инфраструктурни проекти. Това приключва през 1997 когато азиатската икономическа риза нанася сериозен удар по малайзийската икономика.Страната все още се възстановява от кризата и се стреми да достигне нивото, на което е била преди нея.

Култура

Малайзия е мулти-етническо, мулти-културно и мулти-лингвистично общество. От 2007 година в страната живеят 26.6 милиона – 62% малайзийци, 24% китайци, 8% Индийци и други малцинства. В страната има етническо напрежение. Малайзийците, които формират най-голямата група, се определят като мюсюлмани според конституцията на Малайзия.В миналото Малайзийците са пишели на Санскрит. След 15 век става популярен езикът Жави. Заради британското влияние латински ръкопис измества Санскрита и Жави, защото е бил преподаван в училищата. Малай се нарича официалният език в момента.Китайското население в Малайзия са Будисти или Таоисти, говорят на различни китайски диалекти. Голяма част от тях предимно в по-големите градове говорят и английски. Много от младото поколение китайци дори считат английския за свой майчин език. Исторически китаийците имат доминираща роля в икономиката на страната.Индийците в Малайзия са предимно от южна Индия и техният говорят на Тамил. Много от тях говорят и английски.Някои от тях изповядват исляма, други са християни. Повечето индийци са дошли от Индия като търговци, учители и други занаятчии, някои от тях са част от насилствените миграции извършени от британците по времето на колониите за да работят в плантации. Малайзийската народна музика е много повлияна от китайските и ислямски форми. В страната има силни традиции на театрално и танцово изкуство.

Като цяло в Малайзия се ядат различни видове морски дарове, включително скариди, раци, калмари, сепия, миди и октоподи.
Зеленчуци има на разположение почти целогодишно. Понякога реколтата намалява значително по време на дъждовния сезон, което прави зеленчуците малко по-скъпи по това време на годината. Същото важи и за плодовете, сред които се отличават дуриан, рамбутан, мангостан, личи и манго. Малайзийската кухня е претърпяла силно влияние от тайландската, китайската и индонезийската кухня .Тя се е развила в някои китайски общества, заселили се по тези земи преди два-три века. Те запазили своите кулинарни традиции, но ги обогатили значително благодарение на ароматните местни подправки. Фактът, че е мултикултурна страна, е накарал Малайзия да адаптира ястията си, така че да отговарят на вкусовите предпочитания на различните култури. Например малайзийците от китайски произход се хранят с не толкова пикантно къри в сравнение с това, приготвяно в другите райони. Китайската юфка пък е обединила части от индийския и малайския вкус.


Етническите индийци в Малайзия водят корените си от Южна Индия, за което напомнят множеството подправки и кърито, което те често готвят. Според обичая те мият ръцете си преди хранене, а вместо прибори използват дясната си ръка.

Най-популярното ястие в страната се нарича satay и се приготвя от парчета телешко, овче или пилешко месо, мариновано в подправки. Към него се добавят тънки бамбукови ленти, като всичко това се пече на бавен огън. Satay се сервира с ориз и сурова салата от краставици, ананас и лук. Някои предпочитат ястието със сладкия, леко пикантен фъстъчен сос.

Местното население яде предимно хляб от вида чапати, който произхожда от Пенждаб. Той се консумира най-вече със зеленчуково къри. Понякога хлебчетата се ползват и за увиване на хапки от някои варени ястия.

Най-известната национална салата се прави от ананас, краставица, боб, скариди и варено яйце, като всичко това се поднася с фъстъчен сос. За приготвянето на десертите си малайзийците никак не щадят кокосовото мляко. Например сладкият cendol се прави от оризова юфка с охладено кокосово мляко и палмова захар. Bubur cha cha пък съдържа сладък картоф, нарязан на кубчета, поднесен с кокосово мляко и саго.

Огромното разнообразие от тропически плодове също служи като десерт в Малайзия.

Вегетарианското меню е предпочитано най-вече от будистите. Според някои традиции те сервират храната си върху бананово листо и използват ръцете си, за да се хранят. Този обичай се спазва и в голяма част от ресторантите, които сервират подобни традиционни ястия.